- Магнитната буря е нарушение на магнитното поле на Земята, не метеорологично явление.
- Причината е енергия от Слънцето, най-често коронално масово изхвърляне (CME).
- Силата се оценява с индекса Kp (0–9) и с G-скалата (G1–G5).
- Най-видим сигнал е сиянието, но може да засегне GPS, радио и спътници.
- Данните идват от надеждни агенции като NOAA SWPC и GFZ.
Когато чуете „магнитна буря“, лесно е да си представите тъмни облаци и гръмотевици. Всъщност няма нищо общо с времето, което виждате през прозореца. Това е буря в космоса, високо над облаците, в невидимия магнитен мехур около планетата. Тук ще обясним просто какво представлява магнитната буря, откъде идва и по какъв начин учените я измерват.
Буря в космоса, не в небето
Правилното наименование е геомагнитна буря. Според NOAA това е „голямо разстройване на магнитосферата на Земята“. Магнитосферата е защитно магнитно поле, което обвива планетата и отклонява повечето заредени частици, които постоянно идват от Слънцето. Представете си я като невидим щит, който ни предпазва.
Геомагнитната буря настъпва, когато този щит бъде разтръскан. Обикновено магнитосферата е спокойна, но понякога силен прилив на енергия от Слънцето я разклаща, подобно на това как силен вятър кара палатка да подскача. На земята няма валежи или усещане за вятър, защото явлението е в космоса.
Откъде започва: Слънцето
Всички магнитни бури започват на около 150 милиона километра, при Слънцето. Нашата звезда постоянно изпраща поток от заредени частици, наречен слънчев вятър. Понякога обаче Слънцето изхвърля значително по-мощни събития: слънчеви изригвания и коронални масови изхвърляния, известни като CME. CME представляват огромни облаци от плазма и магнитни полета, които, ако са насочени към нас, пътуват през космоса и удрят магнитния ни щит след ден или няколко дни.
Как бурята достига Земята
Важен е не само обемът на енергията, но и посоката на магнитното поле в идващия облак. Ако полето сочи на юг, противоположно на земното, двете полета могат да се свържат чрез процес, наричан магнитна реконекция. Тази връзка отваря „врата“, през която енергията преминава много по-лесно в магнитосферата. Така слънчевото събитие може да предизвика силно разстройство, а в други случаи да премине почти незабелязано.
Измерване: индексът Kp и G-скалата
Учените следят промените чрез магнитни обсерватории по света и изчисляват индекс, наречен Kp, който варира от 0 до 9. Стойности 0–1 означават спокойно поле, а Kp от 5 нагоре сигнализира за геомагнитна буря. Индексът се дава за три часови прозореца и от 1997 г. официалният глобален Kp се калкулира в Adolf Schmidt Geomagnetic Observatory в Niemegk от GFZ. NOAA SWPC и GFZ са основните източници, на които се опира MeteoStorms.
За по-лесно разбиране NOAA превежда Kp в G-скала:
- G1 означава Kp 5, малка буря
- G2 означава Kp 6, умерена
- G3 означава Kp 7, силна
- G4 означава Kp 8, тежка
- G5 означава Kp 9, екстремна
Какво може да забележите
За повечето хора магнитната буря остава незабелязана. Най-красивият ефект е сиянието, което при силни бури може да се вижда далеч от полюсите. Силните събития могат да нарушат радиосвързване, да влошат точността на GPS, да увеличат съпротивлението на спътници и в редки случаи да натоварят електрически мрежи. Много хора следят активността за да планират наблюдение на сиянието или от любопитство. Изследванията за въздействието върху човешкото здраве продължават, затова при постоянни притеснения е разумно да се консултирате с лекар.
Източници
- NOAA Space Weather Prediction Center — Geomagnetic Storms: https://www.swpc.noaa.gov/phenomena/geomagnetic-storms
- NOAA Space Weather Prediction Center — Planetary K-index: https://www.swpc.noaa.gov/products/planetary-k-index
- NOAA Space Weather Prediction Center — The K-index (PDF): https://www.swpc.noaa.gov/sites/default/files/images/u2/TheK-index.pdf
- NASA Science — Coronal Mass Ejections and Space Weather: https://science.nasa.gov/sun/
- GFZ Helmholtz Centre for Geosciences — Geomagnetic Kp index: https://www.gfz.de/en/section/geomagnetism/data-products-services/geomagnetic-kp-index
